Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.

Над пустинната степ и през вятър свиреп
ще пътува. По изгрев го пратих,
за да стигне до теб - вестоносец напет,
да обагри деня ти с позлата.

Да огрее лицето ти с топли искри
и да кацне на устните в крайчето,
а в очите ти ласкави да отрази
две усмихнати слънчеви зайчета.

Пътешественик мил, обич в себе си скрил,
от сърцето ми част в теб живее
и се моля, копнежа ми жив съхранил,
в пътя дълъг, дано оцелееш.

Нежно, лирично, образно!
Красив стих!
Поздрави!

Мерси!