Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2014 19:33 - ОБРЪЩЕНИЕ към моите читатели
Автор: vandela007 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2613 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 22.09.2014 14:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                     Читатели мои,

Тук искам да обобщя накратко това, което до сега съм писала в блога. И това, което писах за личния си живот ( и после го оформих като книга), и това, което писах като вярваща, имаше (и все още има) една единствена цел – да ви предизвикам да се замислите за едно... според мен недалечно бъдеще, когато Господ Исус Христос ще се завърне на нашата земя и ще отдели хората само на две групи: Спасени за вечността и изгубени за вечността.

Както казахме в предната статия, Божия печат ще получи Божият народ; хората, които са се покаяли за греховете си и са живели с вяра и послушание към Бога и Неговата воля. Своята воля най-синтезирано Господ е изявил в Десетте Божи заповеди. Знаем, че изпълнението на Заповедите не ни спасява: няма да ме спаси нито това, че не крада, нито това, че не убивам; нито, че пазя съботния ден. Спасява ме това, което Господ Исус Христос е направил на кръста. Там Той е поел моите грехове, изкупил ги е с живота си и ми е предложил Своята правда, която аз мога да приема само чрез вяра. Поемайки моите грехове, Господ ме прави чиста от греховете ми. Прави ме такава, все едно, че никога не съм грешила – изцяло е поел върху Себе си покаяните ми грехове. Така изчисти и Мария Магдалена, когато тя се покая. И какво й каза? „Иди си и гледай от сега нататък по-малко да прелюбодействаш.” Така ли й каза? Не! „Иди си и не съгрешавай вече!”  Йоан 8:11 . Христос очакваше от нея да не се връща повече в греха, защото той ни спасява не В греховете ни, а ОТ греховете ни.

На всеки от нас, когато се покаем, Исус Христос ни прощава и казва: „Иди си и не съгрешавай вече”. Не ставаме съвършени, но загубваме афинитет към греха. Намразваме го и послушанието към нашия Бог става наслада за душата ни, така както на младоженката й е приятно да угоди на младоженеца.

Библията казва: „...грехът е беззаконие...” 1 Йоаново 3:4  т.е. грехът е нарушаване на Закона. Лесно нещо ли е да сме послушни на Божиите заповеди, да не нарушаваме закона, да не грешим? И тук отговорът е отново в Библията: 1 Йоаново 2:1 „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай пред Отца – Исуса Христа, праведния.”

Когато човек обича Бога и съгреши, той страда, защото е наскърбил Исус Христос, Който умря на кръста, поемайки нашите грехове. Той умря със смъртта, която ние заслужавахме и ни подари Своята правда, която ние не заслужавахме – само защото ни обича и защото ние сме повярвали в тази любов и в тази Жертва. И така, страдайки заради извършения грях, човекът, обичащ Исус се обръща пак към Него с покаяние и за прошка толкова пъти, колкото е нужно, докато се научи на послушание.

И в живота е така: обидиш някой приятел или любим човек и ти е неспокойно, докато не си оправиш отношенията с него. А следващият път ще бъдеш по-внимателен, да не го обидиш пак, да не изпаднеш пак в ситуация да се извиняваш и да искаш прошка. Така постепенно се научаваш да бъдеш внимателен с хората и се чувстваш свободен, като общуваш с тях. Отвътре ти „иде” да си любезен, да постъпваш правилно, да си добър.

Всичко идва от любовта – любовта към Бога и любовта към ближния. Когато един книжник попита Исус за заповедите, Той му каза: Първата е „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. (Марко 12:30,31)

 

 Предполагам, че повечето от читателите ми ще са съгласни с това, което написах до тук. Сега обаче ще напиша нещо, което на мнозина няма да хареса:

 Ако аз обичам Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, няма да имам други богове, освен Него;няма да се покланям на идоли и икони, няма да изговарям напразно името Му, няма да почивам в друг ден, освен в този, който Той е осветил и благословил. (това са първите четири заповеди от Декалога)

Ако обичам съчовеците си, няма да наскърбявам баща си и майка си; няма да убивам; няма да прелюбодействам; няма да крада, да лъжа, да завиждам. (това са вторите шест заповеди от Декалога)

Да разгледаме първото изречение: „Ако аз обичам Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, няма да имам други богове...” Ти, който четеш, обичаш ли Бог ТАКА?   С цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила? Замисли се и сам си отговори; ти трябва много добре да Го познаваш, да да Го обичаш ТАКА...

А имаш ли други богове? Няма да говорим за материални неща, които може би са ти толкова любими, че заради Бога няма да се откажеш от тях. За всеки човек са толкова различни – колкото хора, толкова „богове”:  колата, парите, телевизията, забавленията, работата (кариерата) и т.н. Това са „богове”, които и вярващи, и невярващи могат да имат.

Ще говорим за боговете на вярващите, на тези, които са християни. Нима се покланяте само на Бога? Не се ли молите на Св. Георги, Св. Николай, Св Мина, Св. Богородица? Не са ли те хора, колкото и свят живот да са живели? Не казва ли Бог в Словото Си, че САМО Господ Исус Христос е Ходатай между нас и Бог Отец? 1 Тимотей 2:5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус. Това не го казвам аз, казва го Бог в Своето Слово! Но ти не си го чел или ако си го чел, е минало покрай ушите ти: „Бог казва, но аз мисля...” Сякаш това, което ти мислиш е по-важно от това, което Господ казва. Сякаш ти си по-важен от Него. Сякаш не Той теб е направил, а ти – Него.

Може ли умрял човек да ти помогне, кой от тия светци е възкръснал, на кого гробът е празен? Само на Исус Христос! Само Той е възкръснал; само Той е жив, само Той може да ни чуе и Той може да ни помогне.

Много от вас, които четете тук сега и нямате жива връзка с Бога и Исус Христос, няма да ми повярвате. Защото не вярвате, че Исус Христос е възкръснал, затова и на мен не вярвате. Не ви коря, не ви осъждам, защото знам, че между вас има много добронамерени хора и аз ви обичам. Затова се моля Господ да докосне сърцата ви, да укрепи вярата ви, да повярвате във всичко, което е написано в Неговото слово. Да ви подбуди да четете Словото Му, да усетите красотата и силата на пророчествата, да намерите отговори на въпросите си, Бог да запълни празнотата в търсещите ви души, която празнота не може да запълни никое човешко същество, нито богатството, нито кариерата ви, нито някоя философия, нито някое изящно изкуство, нито каквото и да е друго. Само присъствието на Бог в душата може да запълни този вечен копнеж у човека. Но това трябва да се опита. Ако ви кажа, че тази нощ не спах, защото ме боля зъб, ще ми изкажете съжаление, но ако вас не ви е болял зъб, няма да ме разберете. Така е и с връзката с живия Бог – ако не сте я преживяли, няма да ме разберете. Моля се за вас – да опознаете Исус Христос, да осъзнаете какво е направил за вас на кръста, да Го обикнете, да намирате отговори на въпросите си в Словото Му и да преживеете щастието от това общуване. Моля се и за себе си – да не отпада вярата ми и да не е напразен трудът ми тук, в този блог.

Да вземем следващата част от изречението: Ако аз обичам Бога ТАКА, няма да се покланям на идоли и икони... Нямате ли вкъщи икони? Не им ли се молите? Като си помисля, какви шествия се правят с икони, които „правят” чудеса! Някои може да кажат: „Аз не вярвам в тия чудеса!” Аз пък ви казвам: Вярвайте, те правят понякога чудеса, но зад тези чудеса не стои Бог, а сатана, дяволът! Така че пазете се от икони, които правят чудеса.

Отворете си Библиите на кн. Исая, 44 глава и прочетете там какво пише за иконите (накрая завършва: Част от дървото изгорих на огън, изпекох хляб на въглищата му, опекох и месо та ядох. И от останалото от него да направя ли гнусота? Да се поклоня ли на нещо станало от дърво?) Пророк Исая задава риторичен въпрос: да се поклони ли на нещо, направено от дърво и го нарича гнусота. Това не го казвам аз, казва го Господ чрез Своя пророк. Но... кой го интересува какво казва Господ!

Да разгледаме и последната част: Ако аз обичам Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, няма да почивам в друг ден, освен в този, който Той е осветил и благословил. Това е най-трудната част. Колко пъти пиша за това – никаква реакция, никакъв коментар. От векове наред хората ходят на църква в неделя. Векове наред хората се покланят на дявола. (защото неделята е ден за поклонение на слънцето, а на дявола името му е Луцифер – излъчващ светлина и той се радва, когато хората му се покланят в неговия ден). Да кажем, че не са знаели. Господ няма да държи сметка за незнание, ето какво казва в Деяния 17:30 и 31:

 30. Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

  31. тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

Така: за времената на невежеството Бог няма да държи сметка. Нямали са писано слово, Библията е била забранена за простолюдието; папата казал в неделя да се покланят на Бога, хората забравили съботата.

А сега? Сега все още ли е време на невежество? Имаме писано слово – Библията; тя не е забранена, едва ли има дом без Библия. Хората си я държат в библиотеките като талисман. Ако знаете каква скъпоценност имате вкъщи!

Сега никой не може да има извинение, че не е чул за Господния ден – събота. Прочетете пак 30-ти стих: Бог... сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Защото сега не е време на невежество. Покайте се, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. Ще съди вселената, но в предната статия казахме, че преди съда ще има едно запечатване – или с Божия печат, или с белега на звяра. Писала съм няколко статии за съботата, но за тези, които не са ги чели, ще спомена някои неща.

Съботната институция е Четвъртата заповед от Декалога. Тя е създадена още в Едем, когато не е имало евреи, така че съботата не е за евреите, а за човека – така казва и Исус Христос: Марко 2:27 И каза им: Съботата е направена за човека... Съботата е първото нещо, което Бог освети и благослови на нашата земя.

Десетте Божи заповеди не са отпаднали. Христос ги обедини в две (разгледахме ги по-горе). Те отразяват Божия характер и са непроменими и неотменими. Бог ги е написал на каменни плочи със собствената Си ръка. Може ли човек да затрие това, което Бог собственоръчно е написал и да го промени? Не би трябвало, но Католическата църква го направи. А Исус Христос казва: Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучения човешки заповеди". Марко 7:7А спазването на неделята е човешка заповед, папата е човек. Това е страшно – да ходиш цял живот на църква в неделя и накрая да разбереш, че всичко е било напразно, защото на практика си спазвал една човешка заповед. Пак ще кажа – за тези, които не са знаели, има извинение. Ще има много спасени хора, които не са познавали Исус Христос и не са чували за Господния ден – събота, но никой, който е чул и ги е отхвърлил, няма да бъде спасен.

Не ви плаша, опитвам се да ви предупредя. Има още време, дано някой се замисли за спасението си и за спасението на близките си. Ето една информация от преди 10-на дни: „Папа Франциск ще говори пред членовете на Европейския парламент във френския град Страсбург на 25 ноември, предаде AFP. Председателят на Парламента Мартин Шулц заяви пред лидерите на парламентарните групи, че папата е приел поканата, отправена към него миналата година.”

Ще доживеем до 25-ти ноември, ще видим какво ще каже за Неделния закон (за който ви писах в предните постинги).

Бог да бъде с вас и да ви дава мъдрост!                                              




Гласувай:
9



1. stela50 - С обич към теб, мила Ваня,
21.09.2014 20:28
с дълбоко уважение към Вярата в душата ти, чистотата на мислите ти,
умението да обясняваш интересно и убедително...
Книгата ти е толкова вълнуваща, откровена, истинска... не всеки
притежава такава естествена топла искреност в разказа, яснота
и точност, невероятна способност да обяснява и убеждава с леко
и интересно поднесени факти и доказателства... имаш дарбата
да пишеш и разказваш, подплатена от много богати познания
и култура. Винаги спирам с приятно чувство на твоята страница
и винаги си тръгвам с нещо ново, докоснало душата и мислите ми.
...И в живота е така: обидиш някой приятел или любим човек
и ти е неспокойно, докато не си оправиш отношенията с него.
А следващият път ще бъдеш по-внимателен, да не го обидиш
пак, да не изпаднеш пак в ситуация да се извиняваш и да искаш
прошка. Така постепенно се научаваш да бъдеш внимателен
с хората и се чувстваш свободен, като общуваш с тях...
За другите не зная, но с мен винаги е било така...
Поздрави сърдечни !
цитирай
2. vandela007 - Приятелко моя, читателко моя,
21.09.2014 20:42
По-хубави думи и аз не бих могла да кажа, дори да си помисля за себе си.
Ласкаеш ме, но съм ти безкрайно благодарна!
Топлиш сърцето ми и много те обичам.
Прегръщам те!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vandela007
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1288739
Постинги: 509
Коментари: 2092
Гласове: 5416
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031